Изминаха вече 15 години, а си го спомням така ясно, като че ли беше вчера - стаята на 13-ия етаж в студентското общежитие в България, която споделях с двама мои състуденти, ентусиазма, амбициите и мечтите в които се виждах като успяващ бизнесмен след завършването на моето образувание (та нали учех мениджмънт в един от най-добрите икономически университети в България)..
Спомням си и моето учудване, когато двамата ми съквартиранти започнаха да учат засилено английски с цел да заминат по-късно към Англия.
Не ми трябваше никаква Англия. Достатъчно си харесвах студентския живот, приятелите, перспективите които мислех че имам в стрената ни. Бях опиянен от собствените си мечти за успешна професионална реализация.
Изведнъж се случи нещо отрезвявящо!!
Баща ми просто ми каза "Сине, голям си вече, издържай се сам. Спирам ти издръжката."
Казах си "Няма проблем, време е да поема живота си в собствените си ръце"
Последва голямо разочарование..
Кандидатствах за работа къде ли не - от Макдонълдс, през автомивки, та дори и като уличен търговец на солници. На някои места ми казваха да си подам CVто, и ако излезе място ще ми се обадят, а на други места ми предлагаха да започна с неплатен пробен период, който обикновенно завършваше с наемане на нови хора уж отново на пробен период.
Парите започнаха да свършват. Студентската ми стипендия беше съвсем недостатъчна, та в един момент се стигна до там, че не можех да си позволя да ида на фризьор и да се пострижа.
Ежедневното ми меню станаха препечен хляб и маргарин.
Взе да ми светва - ами и ако след като се дипломирам положението е същото?
Кой би наел един от многото току що завършили студенти - без опит и стаж, без връзки..
Решението се оформяше бавно, но ясно - зад граница. Тръгвам за Англия!
През есента на 2000та година, след редица трудности и перипети, най-накрая успях!
Кацнах на летище Heathrow.
По онова време в Англия почти не бяха чували за България. Когато ме питаха от къде съм и им отговарях че съм българин, те ме питаха - това руснак ли значи.
Започнах работа почти веднага - първата заплата, първият мобилен телефон, нови маратонки...
Чувствах се страхотно. Отново амбиции, отново мечти и надежда за успешно бъдеще.
Работех каквото се намереше - в цех за пакитиране, в хотели, на летище - все неквалифицирана работа и за малко пари, но се надявах че нещата ще стават все по-добри.
Успявах и да спестявам по малко. Когато... в един момент останах без работа и видях как всичките ми спестявания се изпаряват за дни.
Започнах да се събуждам за една нова реалност - дали пък в този многомилионен град аз не бях просто 'господин никой'. Май само си мислех че успявам да постигна нещо, а дали всъщност моите 'успехи' не бяха просто отново борба за оцеляване, но този път с телефон в джоба и с пълни Лидълски чанти в края на седмицата..
Беше лятото на 2002 година, когато броейки стотинките си в портмонето, се чудех дали мога да си позволя едно кафе в Costa. Имах нужда от реална промяна.
Един от 'успехите' ми в Англия, бе че си купих златна гривна и златно сенджирче с кръсче - от Argos.
Вечер преди да си легна целувах кръсчето и отправях нещо като молитва към Господ. Някак си знаех, че трябва да има някаква сила, която наричаме Бог.
Баба ми беше православна вярваща, която непрекъснато ходеше на църква и постоянно ми говореше за Исус. За мен обаче църквата бе нещо, което е за възрастни хора - навярно да се успокояват знаейки че скоро ще напуснат тази земя.
Аз обаче бях млад и с много перспективи (поне в собствените ми очи).
Та пиех си кафето в шопинг центъра на Queen`s Way, и се чудех какво ли ще правя, ако скоро не започна работа.
Не бях работил никога преди това в строителството. Мислех че работата там е тежка и мръсна, но започнах да се замислям и за тази възможност. Скоро след това започнах работа като общ работник на голям строеж.
Колегите ми бяха българи, а супервайзера ни - молдовец с когото се разбирахме предимно на руски.
Един ден супервайзерът ми каза, че всеки петък се събират в дома на един от българите и изучавали Библията. Покани ме да дойда и аз.
Първата ми мисъл беше - сектанти! В България бех чувал много за тях - прилъгват те, промиват ти мозъка, вземат ти парите, а някои от тях се и самоубивали. Започнах да гледам подозрително на колегите с които работех и за които знаех че ходят на тези събирания. Търсех да открия нещо разобличаващо в тях. За моя изненада, те си бяха съвсем нормални хора, с нормално ежедневие и нормални семейства.
Веднъж се реших и аз да отида на тези библейски сбирки.
В петък след работа тръгнахме направо към дома на един от моите колеги. Съпругата му ни очакваше със сложена маса с вкусно сготвена храна, по български. Хапнахме добре, а след това започна групата.
Бях доста учуден когато прочетоха нещо от Библията и започнаха да го дискутират. Мислех че Библията е стара, скучна и неразбираема книга, нямаща нищо общо с реалността днес, но бях изумен, че нещата за които говореха бяха директно свързани с житейски проблеми с които се срещаме ежедневно.
В края на събирането, нашият супервайзер от работа, който беше и водач на групата там, ме попита: "Днес можеш да вземеш най-важното решение в твоя живот, което ще промени бъдещето ти към по-добро завинаги. Искаш ли да приемеш Исус Христос като Бог и Спасител в твоя живот?"
Не разбирах какво ме пита! В действителност имах нужда от промяна. Исках по-вече пари, по-хубава работа, кола, семейство.. Но да приема Исус? Как да го приема, къде да го приема, защо да го приемам??
Отговорих че не разбирам въпроса и че не съм готов да решавам каквото и да било.
Тогава той ми обясни отново, че Исус Христос е Бог, дошъл на земята приемайки образ на човек, ставайки като един от нас. И понеже ние всички сме грешни и не заслужаваме да сме приети от Бог Отец, Исус умря на кръста за нашите грехове, за да бъдем опростени и приети от Отец. След което на третия ден Исус възкръсна от смъртта и завръщайки се отново при Отец, той е жив сега и желае да има общение с мен, но само ако го поканя като Бог и Спасител в моя живот.
Е, поне логически нещата започнаха да стават малко по-ясни. Ама не беше ли това някаква заблуда, някаква зарибявка, примамка за да ме измамят??
В крайна сметка, помислих си, ако поканя Исус в моя живот и това е само измислица, нещата ще си продължат по старо му, но ако Той наистина съществува?? И ако животът ми наистина ще се промени към по-добро?
Съгласих се накрая и казах че ще приема Исус Христос.
Помолихме се с молитва с която аз поканих Исус в живота ми.
Сега осъзнавам че това наистина бе повратен момент в моя живот.
Започнах да ходя по-често на тези петъчни събирания и всеки път се изумявах от това колко мъдрост има в книгата наречена Библия.
След известно време ме поканиха да ида на Английска църква в неделя.
Реших че някой път, ако нямам планове за неделята, може и да ида, та аз и в България си ходех от време на време в православната църква, където палех свещички или просто се осамотявах в тишината.
Един ден отидох в Английската църква, която после разбрах че е протестантска.
Определено бях изненадан. Там нямаше свещи, икони и свещенник в расо, който да пее на староцърковен език. Вместо това впечатление ми направиха достата млади хора, а също пееха и песни, които се изписваха на екран (нещо като караоки ми се стори). След което излезе един човек с Библия, и започна да говори по определена тема. Някои от хората наоколо си записваха някои от нещата които се казваха. Всичко много ми приличаше на лекциите от университета. Само дето в Университета говореше професора, а тук го наричаха пастор и там бяхме студенти, а тук имаше различни хора. А освен това се говореше на съвсем разбираем език, по съвсем актуални въпроси и теми от нашето ежедневие.
Определено богослужението в Английската църква ми допадна. Започнах да ходя на църква в неделя.
Без дори да го осъзная ясно, но животът ми наистина взе да се променя към по-добро. От общ работник на строежа, след време станах дърводелец. Парите започнаха да ми стигат. Купих си по-хубава кола, наех си до добра квартира.. но това бяха само външни неща. Истинската промяна ставаше в сърцето ми. Започнах да гледам по-спокойно на живота, мир започна да изпълва сърцето ми. Отношението ми към хората около мен взе да се променя и вместо да се сравнявам, да критикувам или да завиждам на другите, аз започнах да уважавам всеки, дори и когато е по-различен от мен.
Промяната в мен беше огромна, та дори и родителите ми, които първо бяха абсолютно против това, да ходя на протестантска църква, след известно време започнаха да ме насърчават да продължавам, тъй като според тях "това ми се отразява добре"
През 2006 година се записах да уча в Международния Библейски Институт в Лондон и след двугодишно full time обучение се дипломирах като църковен служител.
През 2008 година заедно с няколко българи, и с помощта на Английската църква започнахме веднъж месечно да имаме българско богослужение.
През 2009 година се ожених за жената, която вярвам Бог бе приготвил за мен.
През 2012 година регистрирахме Българска Евангелска Църква "Извор на Живот" - Лондон (www.bulgarianchurch.london)
Днес аз съм благодарен за всичко с което Бог ме е благословил - за съпругата ми и за двете ми прекрасни деца, за всичките ни приятели, които са истинска подкрепа в трудни моменти, за църквата в която служим всяка неделя и най-вече за този вътрешен мир и радост които идваат от личното ми взаимоотношение с Господ Исус Христос.
Нещо което преди време бих сметнал за глупост, сега е реалност - една вечна, духовна, непроменима реалност!http://www.bulgarianchurch.london/
